Nothing to say, nothing at all.

And here I am, fighting, fighting,
yes, I'm fighting not to cry.
And that's another reason
why I oughta hate you like I do.
Like I do.

You're the reason I'm leaving.

first days of spring

first days of spring from vivthesuperpowerless on 8tracks.

La pureté n’est pas de ce monde.

Now I am craving heartbreak...

heavenly desire (част II)

Heartgasms. Eargasms. Heart explosions. Heart implosions.

Не знам, не мога, влюбих се в гласа на Ана Калви! Открадна ми сърцето. И, oh my God, какво прави с китарата си тази жена! А се е учила да свири сама! И е толкова красива и прекрасна. How is she even real?
Искам да я прегръщам.

От около седмица не съм слушала нищо друго! Пристрастеността ми достига нови мащаби. А така не съм се чувствала от 11-ти клас, когато открих The Kills. Коства ми огромни усилия да я спра (най-често около 4am), за да си легна, а преди това цял ден съм обикаляла със слушалки, дори вкъщи.
Тя е... тя е... извънземна!
Имах нужда от артист като нея. Не музикант, не изпълнител. Артист! Тя е изкуство.
Не мисля, че някой може да разбере какво се случва в сърцето ми, когато я слушам.
Преди да умра, трябва да я слушам и гледам на живо. Ако трябва, I'll travel half the world to say "Mon cœur s'ouvre à ta voix !".



Mind-blowing. Breathtaking.


P.S. Тя е поредното доказателство, че мен male vocalists не ме вълнуват.

heavenly desire

Um, Anna Calvi, canihavesexwithyourvoice? ♥

?gniodimatahW

Ами... ZAZ!

Ще я тагна seen live в last.fm.

30-ти май.
София.
Това е.

♥

И така започна всичко.

Ровя из архивите и попаднах на някои от първите инди парчета, които съм слушала. 11-12 клас май е било, била съм на 16?



Тази песен ме връща във времето, когато всяка сутрин ставах в 6:30 - навън беше най-голямата тъмница, а аз не исках да мърдам от леглото. Но нямаше как, правех си кафе и препечени филийки с масло и сирене, после щраках из MySpace и слушах First Love.

Също много слушах Kate Nash, ей това на Frou Frou и култовата I'll Kill Her на SoKo.
В началото слушах само отделни парчета (на рипийт), но после открих Amy Macdonald, Franz Ferdinand, The White Stripes, Coldplay... Ех... А след това много логично дойдоха и всички останали инди и алтернативни групи...

претенциозно заглавие на френски

8tracks е новият ми любим сайт.

Когато с Ради си отворим собствено кафене, това ще е един от плейлистите.

Сега аз съм в ситуацията, в която поставих други хора преди време.

Сънувам най-странните неща.

Мориси е написал To Me You Are a Work of Art за стените в стаята ми. Сериозно, мога да ги гледам по цял ден!

Искам да се оженя за Марион Котияр...

Waldeck - Memories by schumidanus

...и да слушаме това в Париж.

(Тази песен я чух в Поп Арт и я намерих по "my soul... but if you tell me...". А там френското кафе е прекрасно!)


Par les temps je cours à l'expression.
Chaque émotion ressentie me donne envie d'exprimer les non-dits...