L'esprit de l'escalier.

Dear 2011,


За момент ще спра да говоря/пиша за музиката ти и ще ти кажа какво мисля за теб.

Мислех си, че ще те мразя и ще ми се иска никога да не си се случвала. Или да съм те проспала. Е, не е така. Да, беше най-трудната, най-емоционалната, най-тъжната, но научих толкова много. За другите. За себе си...

С две думи: Влюбих се. И вече не бях същата.
Да, неочакваните срещи, пеперудите, които танцуваха в корема ми, усмивките, погледите, гласът... Прекрасно!
После се осмелих да говоря за чувствата си... Несъмнено беше най-трудното и най-смелото нещо, което съм правила. (Този път без недомлъвки - "Влюбена съм в теб.".) Всяка вечер си мислех как на следващия ден ще отида там и просто ще го кажа.
После се обвинявах за това, че не съм казала правилните думи.
Но животът не е американски филм. Френски е. Има красиви думи и моменти, които още утре се превръщат в болезнени. И няма happy end. Смачкват мечтите ти и разбиват сърцето ти.
Unrequited love. И приятелски отношения. Това наранява най-много.
Сладко-горчиво.
ihardlyloveyouanymorebutistillconsideryouspecial.

I've been going to church
but I don't believe
I'll ever be clear of this pain.
Walk like a ghost through the streets,
soaked from the pouring rain.
And I won't ask your God for mercy,
my spirits are low, my soul is dirty.

Колко ли цигари изпуших заради теб, колко ли дни проспах... Депресията беше най-добрата ми приятелка, озовавах се от една черна дупка в друга, сънувах кошмар след кошмар. И пак нямах търпение да те видя и исках да те виждам всеки ден. Мазохизъм.
Не търси логика, няма да намериш.

И когато
nobody dared to lift a finger,
they could see my heart was down and injured,
разбрах, че има хора, на които не им е безразлично, че страдам, и които ще бъдат там, до мен, ще ме изслушват, ще ми кажат да се стегна и ще ми помогнат да преодолея всичко. <3

Затова, 2011, радвам се, че беше такава. Сега само ще ти се усмихна, защото вече не съм a freakin' mess и мога да започна отначало.

Sincerely yours,
Viv