La pureté n'est pas de ce monde.

2012-01-28T21:19:00.002+02:00

?gniodimatahW

Ами... ZAZ!

2012-01-17T02:09:00.000+02:00

Ще я тагна seen live в last.fm.

30-ти май.
София.
Това е.

♥

И така започна всичко.

2012-01-13T01:45:00.001+02:00

Ровя из архивите и попаднах на някои от първите инди парчета, които съм слушала. 11-12 клас май е било, била съм на 16?

Тази песен ме връща във времето, когато всяка сутрин ставах в 6:30 - навън беше най-голямата тъмница, а аз не исках да мърдам от леглото. Но нямаше как, правех си кафе и препечени филийки с масло и сирене, после щраках из MySpace и слушах First Love.

Също много слушах Kate Nash, ей това на Frou Frou и култовата I'll Kill Her на SoKo.
В началото слушах само отделни парчета (на рипийт), но после открих Amy Macdonald, Franz Ferdinand, The White Stripes, Coldplay... Ех... А след това много логично дойдоха и всички останали инди и алтернативни групи...

претенциозно заглавие на френски

2012-01-11T15:55:00.000+02:00

8tracks е новият ми любим сайт.

Когато с Ради си отворим собствено кафене, това ще е един от плейлистите.

Сега аз съм в ситуацията, в която поставих други хора преди време.

Сънувам най-странните неща.

Мориси е написал To Me You Are a Work of Art за стените в стаята ми. Сериозно, мога да ги гледам по цял ден!

Искам да се оженя за Марион Котияр...

Waldeck - Memories by schumidanus

...и да слушаме това в Париж.

(Тази песен я чух в Поп Арт и я намерих по "my soul... but if you tell me...". А там френското кафе е прекрасно!)

Par les temps je cours à l'expression.
Chaque émotion ressentie me donne envie d'exprimer les non-dits...

L'esprit de l'escalier.

2011-12-29T00:02:00.000+02:00

Dear 2011,

За момент ще спра да говоря/пиша за музиката ти и ще ти кажа какво мисля за теб.

Мислех си, че ще те мразя и ще ми се иска никога да не си се случвала. Или да съм те проспала. Е, не е така. Да, беше най-трудната, най-емоционалната, най-тъжната, но научих толкова много. За другите. За себе си...

С две думи: Влюбих се. И вече не бях същата.
Да, неочакваните срещи, пеперудите, които танцуваха в корема ми, усмивките, погледите, гласът... Прекрасно!
После се осмелих да говоря за чувствата си... Несъмнено беше най-трудното и най-смелото нещо, което съм правила. (Този път без недомлъвки - "Влюбена съм в теб.".) Всяка вечер си мислех как на следващия ден ще отида там и просто ще го кажа.
После се обвинявах за това, че не съм казала правилните думи.
Но животът не е американски филм. Френски е. Има красиви думи и моменти, които още утре се превръщат в болезнени. И няма happy end. Смачкват мечтите ти и разбиват сърцето ти.
Unrequited love. И приятелски отношения. Това наранява най-много.
Сладко-горчиво.
ihardlyloveyouanymorebutistillconsideryouspecial.

~~I've been going to church~~
but I don't believe
I'll ever be clear of this pain.
Walk like a ghost through the streets,
soaked from the pouring rain.
And I won't ask your God for mercy,
my spirits are low, my soul is dirty.

Колко ли цигари изпуших заради теб, колко ли дни проспах... Депресията беше най-добрата ми приятелка, озовавах се от една черна дупка в друга, сънувах кошмар след кошмар. И пак нямах търпение да те видя и исках да те виждам всеки ден. Мазохизъм.
Не търси логика, няма да намериш.

И когато
nobody dared to lift a finger,
they could see my heart was down and injured,
разбрах, че има хора, на които не им е безразлично, че страдам, и които ще бъдат там, до мен, ще ме изслушват, ще ми кажат да се стегна и ще ми помогнат да преодолея всичко. <3

Затова, 2011, радвам се, че беше такава. Сега само ще ти се усмихна, защото вече не съм a freakin' mess и мога да започна отначало.

Sincerely yours,
Viv

2 ou 3 choses que je sais d'elle.

2011-12-26T22:35:00.000+02:00

2011 почти свърши, вече не съм a freakin' mess (ако не вярвате, проверете в молескина на Ради), а това са любимите ми албуми за последните 12 месеца...
Ако слушате внимателно, ще разберете 2-3 неща за мен.

01. The Kills - Blood Pressures
- Не просто Албумът на годината, а саундтракът и историята на моята 2011. Вече понякога е болезнено да го слушам.
02. Florence + the Machine - Ceremonials
03. Mister Heavenly - Out of Love
04. R.E.M. - Collapse Into Nothing
05. Danger Mouse & Daniele Luppi - Rome
06. Foo Fighters - Wasting Light
07. Lykke Li - Wounded Rhymes
08. Zaz - ZAZ
- Френската обсесия не подминава и музикалните ми класации. Албумът е издаден в средата на 2010, но го открих тази година, така че намира мястото си тук. Пък и какво са някакви 6-7 месеца?
09. Cœur de Pirate – Blonde
10. Beirut - The Rip Tide

part lies, part heart, part truth, part garbage

2011-12-23T22:23:00.000+02:00

2011-12-12T17:46:00.001+02:00

В моята стая
Жак Превер

Някой ден ти ще дойдеш във
моята стая.
Казвам “моя”, макар че
чия е, не зная.
Беше празна, когато
влязох тук един ден,
и нямаше друго
във нея освен
наниз чушки червени,
като малък пожар,
на стената отсреща,
белосана с вар.
Останах и вече
тука дълго живея
и всеки ден чакам
да дойдеш във нея.
Не правя нищо, тоест нищо сериозно,
сутрин издавам гласове на животни,
магарешки рев, кукуригане, лай,
и защо ли го правя, един дяволът знай,
но ми става приятно да играя така;
играя си също и със своите крака,
краката са всъщност мнго разумни,
с тях можеш да идеш много далече,
ако, разбира се, ти се иска да ходиш,
а когато пък искаш да стоиш у дома си,
те остават си с теб и ти правят компания
и измислят за теб безброй занимания,
чуят ли музика, краката танцуват,
как се танцува без крака? Въобще
човек трябва да бъде - както често и бива -
наистина тъп за да прави такива
ужасно тъпи човешки сравненеия,
като “тъп като крак” или пък “безгрижен
като врабче”. Врабчето едва ли
е вечно безгрижно. То безгрижно е сигур
само когато си няма грижи,
а когато си има, и то,
сто на сто,
е доста угрижено. Какво знаем за него?
То даже не се и нарича с туй име,
човекът решил е да го нарече
така точно и много любопитно е, че
ако дълго повтаряш тази дума “врабче”,
тя губи смисъл. Въобще имената…
Юго бил Виктор, а Русо бил Жан-Жак.
А не може ли иначе да бъде все пак:
“Керван бонапарти вървеше в пустинята.”
“Дромедарий възлезе на пресийския трон.”
“Императора пусна своя кон във галош.”
Какво толкоз му има и звукът не е лош,
лошо е само, че след тях Тим-Там-Том
уж е с три имена, пък се движи пешком,
а това е ужасно опасен симптом,
защото след него върви Еди-кой си,
а подир Еди-кой си иде Еди-какво си
и всеки от тях във себе си носи,
колкото там да рева и да лая,
единствена мисъл
и таз мисъл е тая,
че ти ще дойдеш във моята стая.
Ще дойдеш и дрехите си
ще хвърлиш на стола
и пред мен ще застанеш
неподвижна и гола
във свойта невиждана
до днес красота,
ослепително бяла,
с червени уста,
по-червени от чушките
на стената отсреща,
и ръка аз към тебе
ще протегна гореща,
и двама ще легнем,
аз до теб, ти до мен …
И туй само го мисля,
но знам, един ден
във тази моя -
не моя стая,
днес или утре,
ти ще дойдеш накрая!

Превод: Валери Петров

2011-12-08T16:47:00.001+02:00

Трябваше.

cœur de papillon

2011-11-29T01:19:00.001+02:00

never-ending
bed
.minutes.seconds.hours
the terrace. the windows.
no sugar.
cigarettes
cold and warm and warm and cold
and coffee.
looking.breathing.
jazzsilence.
not the film!
blackcoats&plaidshirts.
neckties
shades of grey
ink and scars
o u t s i d e i n
...ending-never

heartgasm.

2011-11-11T00:20:00.001+02:00

На нищо не ходя с удоволствието, с което ходя на френски! От много време не съм била толкова ентусиазирана за нещо. Сериозно. Мога да седя в стаята 25 часа на ден, 8 дни в седмицата.
Всяка дума в този език е отделно изкуство!
И си имам голям постер на Айфеловата кула над леглото!
♥

P.S.

past/present/future

2011-10-20T19:32:00.000+03:00

Note to self: Не слушай тези парчета в периода октомври-март!

2011-10-10T02:24:00.001+03:00

Не трябва да слушам парчетата, които съм слушала по същото време миналата година.
Казвали са ми, че никога не живея в настоящето. (Понякога наистина е така.)
Когато нещо не е наред, спя на дивана.

есенни обсесии.

2011-10-09T23:16:00.000+03:00

so take a look at me now.

2011-10-01T20:48:00.001+03:00

I love my life... and all that jazz.

2011-09-18T16:49:00.000+03:00

Гледахме Чикаго на сцената в парка на НДК - има Музикална кино седмица. Изобщо, изобщо не съм очаквала да ми хареса (толкова)!
И от два дни слушам само това.
*сърцасърцасърца*
А Катрин Зита е някаква супер красива! Пфу!

Cicero!
Lalala...

2011-09-05T18:31:00.001+03:00

“To be interested in the changing seasons is… a happier state of mind than to be hopelessly in love with spring.”
— George Santayana

2011-09-01T17:12:00.000+03:00

Wear your eyes as dark as night,
paint your face with what you like.
Wear your love like it is made of hate.
Born to destroy and born to create...
Now, baby, what have you done to your hair?

The more one talks, the less the words mean.

2011-08-16T23:02:00.002+03:00

Vivre sa vie официално е най-любимият ми филм! Животопроменящ!
It works on so many levels, както се казва.
И Анна Карина е брилянтна! Нямам подходящи думи направо. Но думите не са толкова важни...

P.S. Любимата ми сцена 11 - дочаках да видя моята философия във филм! <3

Paris, je t'aime!

2011-08-01T01:22:00.002+03:00

We are going to Paris, and we're going to smoke and wear black... and drink coffee. ♥

i've got to get this feeling off my chest.

2011-07-11T23:54:00.001+03:00

words.

2011-07-06T04:17:00.001+03:00

Бях написала една публикация през май. Било е четвъртък. "Синьо". Изтрих я и го пиша, за да си спомням, че е съществувала.
Но така или иначе, каквото и да напиша напоследък или го трия, или изобщо не го публикувам. (Това може и да е изключение.) Пиша си в хубавия тефтер, когато inspiration strikes... и никой не ме чете.
Тук този цитат от "Записки от подземието" на Достоевски би стоял много добре:

"В спомените на всеки човек има такива неща, които той не открива всекиму, а само на приятели. Има и такива, които той и на приятели няма да открие, а само на себе си, и то под секрет. Но има най-сетне и такива, които човек се бои да открие дори и на себе си и такива неща у всеки порядъчен човек се насъбират доста. Бих казал даже така: колкото е по-порядъчен човек, толкова повече са те у него."

Обичам да пиша, да си играя с думите, а и изобщо не ми липсва вдъхновение тези дни, но всичко излиза някак... автобиографично. А не искам! Въпросният тефтер не е дневник, но от редовете се подават емоции и чувства. Не мисля, че е възможно човек да напише нещо и да не покаже дори някаква съвсем малка частица от себе си. Ето, сега чета нещо, което написах наскоро... тогава мислех, че се е получило гениално, а сега са просто някакви нахвърляни думи, които не искам никой да прочете. Точно затова (почти) никога не чета това, което съм написала!
Пък и "The more one talks, the less the words mean." Може и writes в случая.
(Vivre sa vie е най-прекрасният филм! Нямам търпение да науча френски и го гледам без английски субтитри. И да чета френска литература на френски. Да, мисля, че това е новата ми мания.)

...and she didn't want to break it.

2011-04-25T03:46:00.001+03:00

Банално, нали? И точно толкова... страшно? Още се чудя наистина ли го направих. Аз ли бях?
Подготвяш думите и разиграваш различни ситуации в главата си седмици наред, а после не можеш да събереш смелост. И така един ден ти се струва цяла вечност, чакаш да дойде следващият, но и тогава нищо не се е променило...
А всъщност разговорът не беше толкова страшен. Не благодарение на мен. (thankyou) Пък и не се страхуваме от разговора, а от последствията, нали?
Наистина беше като филм. Но сценарият се променяше постоянно. Да, би станал интересен филм от живота ми през последните няколко месеца. Бих искала да го видя. Как е изглеждало всичко отстрани.

She knew she had my heart in her hands...

P.S. Април е прекрасен месец!

again.

2011-03-07T20:28:00.006+02:00

После нямаше как да остана, трябваше да си събера мислите.
I fucked everything up. Again.

2011-03-06T15:17:00.002+02:00

"Beauty is unbearable, drives us to despair, offering us for a minute the glimpse of an eternity that we should like to stretch out over the whole of time."

- Albert Camus

2011-03-06T01:05:00.004+02:00

Have you ever seen someone so beautiful, it makes you want to cry?
I have.

Има някои неща, които ще скрия.

cacophony.

2011-03-06T00:23:00.007+02:00

Саундтракът на живота ми тези дни беше Read My Mind* на Тhe Killers. Радвам се като малко дете на частта "'cause I don't shine if you don't shine". Преди около година не ги харесвах особено, но сега намирам някакъв чар в песните им.

Collapse into Now (личен фаворит: All the Best) на R.E.M. се оказа страхотен!
В Wounded Rhymes (личен фаворит: Youth Knows No Pain) на Lykke Li (Само аз ли не знам как се произнася името й?) също има много добри попадения. Дълго време упорито отказвах да чуя стария й албум, но се оказа, че е било грешка.
Точно се ядосвах, че няма нищо ново, което да харесам...
Все още не съм чула новия на Radiohead, но явно още не му е дошло времето. След няколко седмици/месеца може би ще разбера защо беше цялата врява около него.
Сега кротко ще си чакам Blood Pressures на The Kills и ако съдя по Satellite - може би ще се доближи до величието на No Wow!

И след този кратък музикален обзор искам да кажа, че най-накрая часовникът ми е поправен!
Толкова по-хубаво е да си погледнеш часовника, за да видиш часа, а не да си бъркаш в джоба за телефона и да се заплетеш в слушалките.

* Понякога си мисля, че това с четенето на мислите на другите ми се получава. Наистина се получава всъщност. И дори не го правя нарочно. От друга страна, ако някой прочете моите... ами, не искам да мисля.

explosions/implosions

2011-02-25T19:08:00.004+02:00

The next time that I caught my own reflection
It was on its way to meet you
Thinking of excuses to postpone

...

One look sends it coursing through the veins, oh how the feeling races;
I’m talking gibberish, tip of the tongue but I can’t deliver it properly;

Ставаш в 6:30am и си мислиш, че това ще е най-ужасният ден... Тогава някой го преобръща и тази вечер ще заспиш с усмивка.
Да превърнеш мислите си в думи никак не е лесно. Arctic Monkeys помагат малко.

2011-02-21T23:46:00.000+02:00

explosions.
implosions.
doubts.
glances.
minds.
hearts.
chaos.

say nothing.

2011-02-14T02:01:00.002+02:00

"I know it’s bizarre that I don’t gush on and on
about someone who means so much to me.
But that’s exactly why I won’t.
When you say too much about anything important,
it always ends up sounding more trivial than it is.
Words trash it."

Blood Pressures

2011-01-31T22:36:00.001+02:00

The Kills - Satellite

Lost her behind the station
Lost her behind the moon
[...]
I loved her too long, don’t take her too
I loved her too long, don’t love her too

2011-01-29T23:18:00.002+02:00

Вече не мога да се съмнявам, че с мен е станало нещо. Завладя ме, подобно на болест, а не просто на убеждение или на очевидност. Полека и коварно се загнезди в мен; почувствах се особено, някак смутен, само толкова. То заседна и повече не шавна, кротуваше и успях да си внуша, че нищо ми няма, че съм се поддал на фалшива тревога. А ето че сега се разраства.
[...]
Мисля, че промяната е у мен: това е най-простото решение. И най-неприятното. Така или иначе, трябва да си призная, че съм склонен към внезапни обрати. Работата е там, че рядко се замислям, а множество дребни преображения незабелязано се натрупват у мен и някой ден се получава същински прелом. Ето защо животът ми наглед е непоследователен и разпокъсан.

I fuck things up, therefore I am.

2011-01-24T00:51:00.002+02:00

Това е. Винаги всичко провалям. Винаги!

Защо съм устроена така? Как ме търпят? А когато не ме търпят, се раждат ей такива неща. И тук може би е мястото да обвиня някого. Да, обвинявам себе си.

Мразя да ми се сърдят. Но има причина. Не, грешка, има причинИ.

Ще се опитам да се поправя. Ще се опитам да направя стъпки.

2011-01-10T19:57:00.000+02:00

...яснотата потъва в метафората, несигурността се превръща в произведение на изкуството.

("Митът за Сизиф", Албер Камю)

2011-01-07T20:58:00.002+02:00

Тръгнах си с половин сърце.
Другата половина остана там.
~~А може би досега е било половин и сега е цяло.~~

fuck yeah!

2011-01-07T17:54:00.002+02:00

Well hello friends. Happy new year to all of you! I write to you from Michigan on a snowy-ish evening. With Christmas and New Years festivities seemingly over, a flight early in the morning beckons and I have good news! The 4th Kills album is FINISHED! RECORDED+MIXED+MASTERED and all that jazz. So here's to a new year and a new record!!! More announcements will be made very very soon xxx A

2011-01-05T01:59:00.001+02:00

Mon cœur s'ouvre à ta voix.

2011-01-01T23:34:00.002+02:00

Mon cœur s'ouvre à ta voix,
comme s'ouvrent les fleurs
aux baiser de l'aurore!
Mais, ô mon bienaimé,
pour mieux sécher mes pleurs,
que ta voix parle encore!

My heart opens to your voice
like the flowers open
to the kisses of the dawn!
But, oh my beloved,
to better dry my tears,
let your voice speak again!

Typical me.

2010-12-26T23:34:00.002+02:00

Once again, she asked me what I meant. And again, my heart was in my words, but the explanation made no sense.
Typical me.

˙uoıʇdǝɔɹǝd

2010-12-26T19:46:00.004+02:00

Чаят ми напомни на нея. Или тя ми напомняше на чай. Черен. С аромат на ванилия. Помня, че го купих през април.

it kicks like a sleep twitch.

2010-12-26T00:54:00.006+02:00

Усещам, че тези дни ще ми дойде вдъхновение за един от онези постинги, които обобщават цялата година. Трудно ще е.
Както и да е...
През последните няколко дни (може би седмици дори) не ме свърта на едно място, чак сама си омръзнах от цялото повтаряне на фразата. Нямам нерви за филм, нямам нерви за книга (но все пак седнах да гледам Black Swan, който се оказа невероятен!)... нямам нерви за нищо. Имам енергия, която никога не свършва ли? Имам си и друга теория...

А Morphine се оказаха много добри! Добре че има хора, които и на мен да показват хубава музика, когато още не съм я открила. (хехе)

Мхммм, вече съм на 20. 20! Не е по-различно. Но пък 20 е по-хубаво от 19.
А вие знаете ли за страхотната тениска с Алисън, която ми подариха? ♥
За Коледа (Ho-ho-ho!) пък получих така исканата коркова дъска, на която закачих всякакви прекрасни неща, които пък ми напомнят разни други неща. Пак такива прекрасни.

Can you teach me how to read between the lines?

Тя е единствената, на която това име отива. Единствената, на която някога е отивало и ще отива.

2010-12-15T23:43:00.001+02:00

Talking about music is like dancing about architecture.
Talking about love is like dancing about architecture.

her stare is louder than your voice.

2010-12-14T23:37:00.004+02:00

Колкото по-малко пиша за нещата, които ми се случват...
Толкова по-прекрасни ми се струват хубавите моменти...
Егоист съм и обичам да ги пазя за себе си. Клише.

Онази цигара. Или онзи поглед. Или онази усмивка. Или снегът.

Truth doesn't make a noise.

Декември е и жесток, и добър към мен.

И ще стана на 20 на 20-ти.

според last.fm...

2010-12-07T23:06:00.008+02:00

Това са нещата, издадени през 2010, които съм слушала най-много:

01. The Dead Weather – Die by the Drop - 277 plays
02. I Blame Coco – Caesar - 237
03. Karen Elson – Pretty Babies - 221
04. The Dead Weather – Gasoline - 208
05. I Blame Coco – Selfmachine - 200
06. The Dead Weather – The Difference Between Us - 154
07. The Kills – Pale Blue Eyes - 152
08. Band of Horses – Dilly - 150
09. Mark Ronson & The Business Intl – You Gave Me Nothing (feat. Rose Elinor Dougall & Andrew Wyatt) - 143
10. Sia – Hurting Me Now - 138
11. Rose Elinor Dougall – Find Me Out - 137
12. Vampire Weekend – Cousins - 120
13. Marina & the Diamonds – Girls - 117
14. Marina & the Diamonds – Hermit the Frog - 114
15. Marina & the Diamonds – Are You Satisfied? - 113
16. Cocoon – Comets - 110
17. Vampire Weekend – Horchata - 101
18. Amy Macdonald – Next Big Thing - 100
19. Brandon Flowers – Was It Something I Said? - 91
20. Karen Elson – The Ghost Who Walks - 87
21. The Dead Weather – Jawbreaker - 86
22. Klaxons – The Same Space - 83
23. I Blame Coco – In Spirit Golden - 75
24. Amy Macdonald – This Pretty Face - 75
25. PJ Bond – Fucking! Viv - 74
26. Blood Red Shoes – Don't Ask - 67
27. The New Pornographers – Crash Years - 62
28. Stone Temple Pilots – Between the Lines - 55
29. The Dead Weather – Blue Blood Blues - 55
30. The Dead Weather – Hustle and Cuss - 54

А албумът на годината е Sea of Cowards, разбира се!

:)

nightsandhearts.heartsandnights.

2010-12-05T20:16:00.004+02:00

Винаги преди да заспя ми идват най-гениалните идеи, а сутринта магията вече я няма.
Снощи си мислех за сърца и чувах как моето тупти.
Heart е една от най-прекрасните думи.

unsaidunsaidunsaid.

2010-12-03T23:01:00.006+02:00

Mon cœur s'ouvre à ta voix

следтовацигаритемиимахаразличенвкус

˙ǝsɹnoɔɟoɔısnɯpuɐ

2010-11-30T22:53:00.002+02:00

please don't tell me.
you don't have to, darling, i can sense.

i'm still trying to figure out...

2010-11-22T23:21:00.013+02:00

Пуша и пия тoпъл шоколад в любимата чаша с британското знаме... липсва ми само мъничко сняг. Не, много сняг, отвратителен слънчев ноември! Искам да си отворя прозореца, да гледам снежната буря и да слушам това (най-прекрасното нещо, което ми е попадало от месеци)! Идва любимият декември, вече гледах няколко коледни филма, доста магазини и сгради вече си имат коледна украса, а слънцето не иска да се скрие и да позволи на снега да ме зарадва.
Поне вали дъжд - пак е някакво начало!

Току-що прочетох за Иво Сиромахов и как нагло си краде какво ли не от Twitter. И без това винаги ми е бил страшно противен. И самият той, и всичко, което пише, и стилът му на писане. Много, много повърхностно, а аз обичам да ловя риба, но не обичам повърхностни хора. На всичкото отгоре... се изживява като... певец. "WTF?" е най-логичната реакция.

Но има много по-приятни и прекрасни неща от това същество.
Като това видео. Велико! Наистина!

Купих си албума на годината! О, неземно щастие! Още не мога да повярвам, че албум на The Dead Weather го имаше тук и то в Ciela в един от моловете! Купих си и нови слушалки най-накрая, защото не можех да живея повече. Сега отново се чувствам цяла!
Дясното ми ухо е червено и горещо.
Бавно се превръщам в музикална енпиклопедия.
Епизодът на "Хаус" миналата седмица беше доста добър, останала е някаква надежда за този сериал. Но кога, по дяволите, ще се върне 13? Или по-точно: Ще се върне ли 13 изобщо някога?

00:28am Честит рожден ден, Алисън, my love!

...the end of what i was starting to say.

i call her art!

2010-11-12T22:19:00.001+02:00

Сигурно е ужасно да си Алисън Мосхарт и да не можеш да наблюдаваш собственото си съвършенство.

i get up when i want except on wednesdays...

2010-11-10T11:00:00.001+02:00

i live to fall asleep.

it's alright to be mean. you can even have it written on your t-shirt.

2010-11-04T01:34:00.003+02:00

i want you to be crazy 'cause you're boring baby when you're straight
i want you to be crazy 'cause you're stupid baby when you're sane

for once in my life let me get what i want.

2010-11-01T22:19:00.006+02:00

good times for a change
see, the luck i've had
can make a good man turn bad

so please, please, please
let me, let me, let me
let me get what i want
this time

haven't had a dream in a long time
see, the life i've had
can make a good man bad

so for once in my life
let me get what i want
lord knows it would be the first time
lord knows it would be the first time

rooms & vibes.

2010-11-01T02:05:00.019+02:00

Винаги е 2-3 сутринта, когато се сещам, че искам да разместя нещо в стаята. Винаги. Стигало се е от "О, леглото ми не трябва да бъде тук!" до разместване на абсолютно всяко нещо. До преди 10 минути си мислех, че не може да бъде подредена по-добре, но тогава очите ми попаднаха върху дървото. Да, имам дърво в стаята! Клончетата му все още са съвсем тънки и не е много голямо, но почти стига до тавана. Мисля, че е кленово дърво. Имам и още едно зелено нещо, а преди не исках и да чуя. Сега обаче дори се сещам да ги поливам. Та помислих си, че трябва дървото да бъде още по-близо до леглото ми и та-дааа! Утре ще знам със сигурност, но сега ми се струва, че е още по-уютно от преди. Стаята трябва да излъчва някакви вълни, които да усещам, за да ми бъде приятно да бъда в нея. Винаги е малък хаос, но няма нищо по-хубаво.
Споменах вълни. О, споменах ги.
Но сега за един друг вид...
Мисля, че излъчвам някакви хайде-да-бъдем-приятели вълни и всички ги улавят. Доста дразнещо. Преди хората не искаха да говорят с мен дори, а сега май си имам (нещо като) stalker. Не, stalker не е правилната дума. Как се нарича човек, който идва при теб, за да си говорите, а е ясно, че нямате какво да си кажете? Сяда до теб, ако мястото е свободно, нищо че в залата има още 200, играе си с вратовръзката ти все едно е от най-близките ти приятели и още куп неща? Може и да бъркам, но нищо, засега оставам с тази мисъл. Не е много хубаво, не искам! Нищо против момичето, дори на моменти ми е съвестно, че говоря така, но...
Другият извод, до който стигнахме е, че е заради лесбийските вълни, които излъчвам и тя си пада по мен. Но аз не искам тя да си пада по мен! Pshaw! Pshaw!
Мога моментално да се превърна в drama queen, като се сетя за тази история, но този път няма.
С какво започнах и с какво завърших! Oh, dear!

these pictures ♥

2010-11-01T00:28:00.023+02:00

По принцип tumblr е мястото, където post-вам каквито и да било снимки.
Но ми се прииска и тук да сложа някои от последните находки.

За начало... една снимка, в която съм влюбена:

А тази... в гръб прилича на онова момиче от Starbucks, което пък напомня Наоми от Skins. Главно заради косата. ;D

Има и такива, които са загрозени от надписи:

juvenilehalffiction

2010-10-27T01:28:00.003+03:00

i've said too much.
i've got some things to figure out.
peoplecouldtbelievewhatidbecome.
there's a symphony in my heart, but i've lost all my morals.
because i'm scum.
puking american dreams.
innocence and arrogance entwined in the filthiest of minds.
i'm seeing ghosts in everything i do.
my kidneys tickled. my fingernails itched.
dancing at discos, eating cheese on toast.
look at the stars!
juvenile.half fiction.
in the gaps between words...
my clothes smell like cigarettes and it happens all the time.
i'm just writing my side of the story.
a united nation of absoloute nonsense.
number one would be indulgence.
i haven't said enough.

love/life/addiction/obsession/whatever you want

2010-10-18T01:21:00.009+03:00

Ами... музика!
Има толкова хора, които си мислят, че не могат да живеят без музика, дори съм засичала разни фейсбук групи "Не мога без музика", но никога не съм се присъединявала по простата причина, че хората във въпросните групи са в заблуда. Те могат без музика, те не стоят до 6 сутринта само защото искат да слушат последната прекрасна песен, която са открили, или просто да чуят цялата дискография на любима група, като слушат всяка от песните по няколко пъти, те не подреждат музиката в компютъра си 3 часа и не усещат пеперуди в корема, когато си купуват нов диск, ако изобщо си купуват, за тях музиката е просто още един вид забавление (или поне за повечето).
А на мен ми коства толкова много усилия да си махна слушалките вечер, преди да легна! Р. дори веднъж каза, че не е никакъв меломан, ако аз съм базата за сравнение.
От друга страна, има и едни други хора, за които музиката изобщо не е важна или не е такава голята част от живота им. Как е възможно? Всеки път се чудя.
Аз не знам какво бих правила без музика... и не искам да знам! Би било ужасно!

P.S. Currently breathing thanks to You Gave Me Nothing (feat. Rose Elinor Dougall & Andrew Wyatt) by Mark Ronson & The Business Intl

* there's just not much left of it.

2010-10-16T03:58:00.006+03:00

Тази седмица почти не се появих на лекции. Не видях смисъл просто. И аз не знам какво ме е обзело. А днес, когато отидох за малко, си бях сложила значката на корицата на "Погнусата". Мисля, че само говори по себе си. Дано скоро премине това ми състояние, защото иначе изобщо не се виждам тази сесия.

Но пък отбиването до Старбъкс за капучино made my day! А не съм такава по принцип. Изобщо даже. Но повече няма да кажа пък.

И винаги ми се е искало да напиша един завършен пост, но явно няма да стане. Хаос. Хаос.
И отново Брит! ~~В петък.~~
Напоследък като че ли за това живея, има моменти, в които си го мисля.

Песента на седмицата е точно тази. (* oh i know you see the best in me / but darling there's just not much left of it) Текстът, музиката, точно тя е!

А вие, хора, спрете да слушате Hurts и да ги пускате навсякъде! Съжалявам, но по-ужасно нещо от години не бях чувала. В началото се търпяха, признавам, но после стана непоносимо.

Вече е 4:20АМ и мисля най-накрая да си легна. Сън тази седмица не ми е липсвал, но все пак...

о, starbucks, my love,

2010-10-15T16:34:00.004+03:00

не само кафето ти е ~~хубаво~~ extremely hot. ♥

снимка: клик

днес...

2010-10-04T23:13:00.000+03:00

...денят беше едно голямо ♥!

there are many things i would like to say... but i don't know how.

2010-09-25T22:32:00.006+03:00

Написах заглавието преди около седмица (сега го сменям, разбира се), но после оставих всичко.
Исках да пиша за това колко хубав всъщност се оказа септември. Най-неочакваното нещо, наистина. В началото си мислех как няма да оцелея (малка драматизация), как имам чувството, че никога няма да свърши, дори слушах "Wake Me Up When September Ends", която по принцип ми е доста противна (няколко пъти!). Сега пък ми се иска да не беше свършвал, защото в него имаше всичко - от параноята, изпитите кафета и разходките в началото през концертите и музиката по средата до партитата и публикуваната статия в края. И още колко неща имаше само.
От друга страна, октомври започна по най-прекрасния начин! Искам още много дни като 1 октомври! Много!
Някои моменти си се въртят като на лента, но всъщност никога няма да успея да превъртя всичко в главата си, защото е твърде много и колкото и банално да звучи - по-хубаво е просто да усещам онова, което съм усещала в определен момент, няма значение дали всички детайли за случилото се изплуват в съзнанието ми. А понякога, понякога things are better left unsaid.

хоратаоколомен...толкотолковамногогиобичам

mosshart stole my heart.

2010-09-17T22:22:00.004+03:00

[22:25:44] VV: не може да има по-прекрасна от нея просто
[22:26:00] VV: ако я срещна някога, ще й предложа брак, честно.

did i forget to take my meds?

2010-09-14T02:16:00.006+03:00

Трябва да кажа, че нищо не мога да кажа след Пласибо тази вечер!

Та аз бях на по-малко от 10 метра от тях!

А утре (вече днес) вероятно няма да имам глас.

cigarettes, changes & music

2010-09-12T21:35:00.009+03:00

От повече от месец съм от отбора на пушачите. Да, а преди време аз бях тази, която казваше на хората, че е вредно.
Ами, хората наистина се променят! (Да не говорим, че това е само една от хилядите промени, които виждат у мен напоследък.)
Пък и винаги съм искала, просто заблуждавах себе си.
Но след като в продължение на един месец всяка нощ сънувах цигари и куп неща, свързани с тях, една сутрин станах и без да се замислям отидох да си купя. И така се започна.
Нямам търпение октомври да видя реакцията на всичките ми колеги! Просто ми е интересно!
От друга страна, знам, че това ще бъде просто един период, от който имам нужда.

И...

О, Джийзъс, утре! Утре! Пласибо! Ще чуя Breathe Underwater на живо! Не мога да повярвам!

fuckery

2010-09-06T01:19:00.001+03:00

е новата ми любима дума.

infinite arms.

2010-08-18T22:05:00.006+03:00

Хубав албум! Много хубав!
(Пре)открих го, докато чаках Р. да се върне в скайп - първо пуснах Evening Kitchen и Infinite Arms, защото попаднаха пред очите ми в iTunes, а и заглавията ми харесаха - явно не съм стигнала до тях, когато съм слушала албума за първи път. Заинтригуваха ме и го пуснах от първото парче, а той ставаше все по-добър с всяко следващо! Абсолютните ми фаворити засега са NW Apt. и Dilly. Мисля, че ще потърся и предишните неща на Band of Horses, надявам се да не ме разочароват.
Ох, и обложката!

take the mask ooooff
when you speak to mee...lalala

'bout the bugs and alphabet.

2010-08-17T03:27:00.005+03:00

Наближава октомври и тази песен започва да ми се върти в главата и да стои там с дни:

and when i wake tommorow i'll bet
that you and i will walk together again
i can tell that we are gonna be friends

Знаеш.

confessions of a hipster:

2010-08-12T23:29:00.001+03:00

they ain't born typical!

2010-08-11T19:28:00.012+03:00

Знам, че отдавна съм омръзнала на всички с The Kills, знам!
Но ги обичамобичамобичамобичам! Повече от всичко! И не мисля, че преувеличавам.
Снощи трябваше да изслушам всичките им албуми и отделни b-side-ове, преди да успея да си легна. Не мога да ги спра!
Последната ми мания е Pale Blue Eyes, която всъщност е кавър, записан за Levi's Pioneer Sessions, но страшно много им отива и звучи повече от прекрасно!

И вероятно ще се повторя, но...
Вие виждали ли сте Алисън? *сърчица*

if i could make the world as pure and strange as what i see, i'd put you in the mirror i put in front of me.

my new obsession.

2010-08-09T17:44:00.007+03:00

Karen Elson!

labels.

2010-08-08T21:35:00.002+03:00

To close people in imaginary boxes just because you can't think outside of the box, isn't alright.

2010-08-04T22:08:00.000+03:00

nights.

2010-08-01T03:10:00.008+03:00

Нощите, които никога няма да забравя. Нощите, които ме карат да се усмихвам широко. Нощите, в които вървим по улиците в 4:30am след прекрасен Брит, говорим и се усмихваме. Нощите, които се превръщат в сутрини.
След една такава прекрасна нощ дълго превъртам всичко в главата си. Всеки детайл.
И дори не ми хрумват правилните думи, за да опиша колко много всъщност означават тези нощи.

This is what happiness means to me, I guess.

<3

change.

2010-07-28T03:20:00.004+03:00

you see, i know change
i see change
i embody change
all we do is change
yeah, i know change
we're born to change
we sometimes regard it as a metaphor
that reflects the way we want things to be
in fact, change takes time
it exceeds all expectations
it requires both now and then
see, although the players change
the song remains the same
and the truth is
you gotta have the balls to change

I grow warm,

2010-07-26T19:47:00.003+03:00

I begin to feel happy. There is nothing extraordinary in this, it is a small happiness of Nausea...

просто съвпадения?

2010-07-24T16:09:00.004+03:00

Слушам си Gasoline на The Dead Weather и си вървя и покрай мен минава момче с тяхна тениска!
След десет минути вече съм в Starbucks и пускат This Is the Life на Ейми Макодоналд. Излизам с кафето, слагам си слушалките обратно - This Pretty Face на (изненада) Ейми!
Онзи ден, когато отидох за шоколад към 10:30pm, на рафта за вестници и списания самотно стоеше последният брой на списание с Оливия Уайлд на корицата!
А вчера... вчера бяха пуснали целия Bionic на Агилера в един музикален магазин!

Какво да очаквам после?

2010 и музиката.

2010-07-21T03:45:00.014+03:00

2010 май ще се окаже страхотна година и за музиката в моя свят.
Нито един от очакваните от мен албуми не ме разочарова. Признавам, някои бяха странни на първо слушане, но след това всичко си дойде на мястото.
Дългоочакваният Bionic на Агилера попада в тази категория. Доста електро, на места дори прекалено (за мен), но албумът е поредното доказателство, че с какъвто и стил да се забърка никога не се проваля.
За първото място за албум на годината ще се борят четири LP-та - Sea of Cowards на The Dead Weather, The Family Jewels на Marina & the Diamonds, A Curious Thing на Amy Macdonald и We Are Born на Sia. Всичките прекрасни - от първата до последната нота.
С малко помощ пък открих Vampire Weekend. Страхотни, страхотни! Cousins ми е абсолютният фаворит от Contra!
Katie Melua малко ме изненада; леко различно звучене от последния албум, но пък по-близко до предишните два като че ли. Както и да е, албумът (The House) определно е мастърпийс.
Едноименният на Stone Temple Pilots също заслужава да му бъде даден шанс. Най-малкото заради зарибяващия първи сингъл - Between the Lines.
Добре, навярно забравих, че и Kate Nash издаде нещо ново (My Best Friend Is You) - единственото разочарование. Но пък какво разочарование само!

Сега ми остава да чакам какви ги е свършила Coco Sumner в първия си албум.
Също - дали вторият на Uh Huh Her ще е толкова добър, колкото предшественика си.
И, разбира се, какви са ги свършили The Kills! ♥ ;)

Edit: Доста глупаво от моя страна да забравя Blood Red Shoes и втория им албум (Fire Like This), който излезе през март, и също заслужава да бъде споменат. Има доста добри попадения и на мен определено ми звучи по-зряло от първия.

you're superficial, i'm a misfit = high school

2010-07-19T18:38:00.017+03:00

Скоро си спомних за гимназията, защото слушах това. Не знам защо (почти) всички казват, че ученическите години са най-хубавите. За мен бяха най-ужасните! Искрено се радвам, че свършиха!
Аутсайдер. Това е думата, която ме описваше тогава (не че сега съм най-популярната, но you know what I mean). В началото се опитвах да се впиша (и странно как fit in все още е един от любимите ми фразови глаголи), но после видях, че никога няма да се получи. Отказах се. А и вече бях разбрала в какво ще се забъркам, ако се опитам да бъда една от тях. Не исках. Все още се питам защо се преструваха, че ме харесват. Много добре знаех, че или съм безразлична на повечето, или strongly ме dislike-ват. Но постепенно станаха част от пейзажа - просто отивах на училище, седях в часовете, слушах музика в междучасията и си тръгвах. Понякога се преструвах, че съм в друга посока, за да не вървя с тях до метрото. Беше им достатъчна една дума, за да те сложат в измислената от тях рамка. И ми беше много забавно, когато ми казаха, че съм метълка, защото в No You Girls на Franz Ferdinand има китари, бях и емо, защото ходех с ризи и вратовръзки, но това са подробности, които просто съм запомнила, защото са ми напомнили колко повърхностни всъщност са. Не обичам такива етикети, да, но понякога не мога да ги избегна.
И така след година (вероятно и повече) те все още са повърхностните хора, на които няма да кажа повече от "Здравей!", ако ги срещна някъде, а аз съм the cool kid, което има кой да оцени.

(И все още съм потресена от факта, че никой не знаеше (a най-вероятно и сега е така) какво е Бритпоп!)

I'm just a superpowerless superhero.

2010-06-04T03:06:00.006+03:00

сесията е страшна.
поглъща всичките ми мисли и не ме оставя да си дочета "тъй рече заратустра" или пък отново да гледам "амадеус".
да, знам, че "общество и култура на великобритания" е едно от най-яките неща евър (!)... но сякаш няма да ми се получи на изпита в неделя. но има една маааалка частица някъде в мен, която вярва, че може да стане чудо и въпросите да не са толкова ужасни, колкото бяха тези на midterm-а.
и защо, по дяволите, не мога да легна преди 4am? дори да (edit: без да искам го бях написала слято - дорида - дерида - литературознание I семесър - най-ужасното нещо, което ми се е случвало... казвам го с ръка на сърцето) го направя не успявам да заспя... какви ли не мисли минават през главата ми (не, тук вече не е само сесията).
аз съм просто един супергерой, който не претендира да има свръхестествени сили. it's just way too much!

но стига съм се оплаквала...

тогавабяхсамичкаисиказаххейзащопъкне.
иоуаунищолошонесеслучипростоеднаусмивкаповече.

p.s. днес ми припомниха колко много обичам цигулки.

déjà vu

2010-05-12T23:50:00.000+03:00

* we inhale.

2010-05-10T02:03:00.008+03:00

Добре, мисля, че това е една от най-прекрасните снимки, на които съм попадала някога! Просто е красива!

* Открадната е от fuck you very much, където има още доста добри попадения.

mosshEart

2010-05-01T22:31:00.010+03:00

lp-та & ep-та ♥

2010-04-20T21:33:00.001+03:00

will i be able to breathe underwater if i take my meds?

2010-04-19T03:32:00.008+03:00

Да! Placebo! На 13 септември! В Зимния дворец!

И това се случи, след като тази вечер си пуснах целия Meds, защото много ми се беше дослушал и разказах на брат ми колко ме е яд, че не съм отишла на предишния им концерт тук, защото тогава не съм ги харесвала.

Някой да ме ощипе!

just have a little patience.

2010-03-30T01:32:00.006+03:00

Christina Aguilera - Bionic - release date: 8 юни

The Dead Weather - Sea of Cowards - release date: 11 май

Kate Nash - My Best Friend Is You - release date: 19 април

Katie Melua - The House - release date: 24 май

Sia Furler - We Are Born - release date: 7 юни

Dear Heart,

2010-03-24T18:16:00.002+02:00

the songs... they get louder, each one better than before.

2010-03-17T18:54:00.002+02:00

Никога, никога, никога не е звучала по-хубаво!

can't wait.

2010-02-27T01:09:00.002+02:00

из facebook архивите

2010-02-24T23:27:00.006+02:00

My life according to the Kills:

Describe yourself:
Monkey 23

How do you feel:
Superpowerless

Describe where you currently live:
Dead Road 7

If you could go anywhere, where would you go?
What New York Used to Be

Your favorite form of transportation:
Night Train

Your best friend?
Last Day of Magic

You and your best friends are:
The Good Ones

What's the weather like:
Sweet Cloud

Favorite time of day:
Goodnight Bad Morning

If your life was a TV show, what would it be called:
Hook And Line

What is life to you:
I Call It Art

Your relationship:
Love Is a Deserter

Your fear:
Gypsy Death & You

What is the best advice you have to give:
Wait

Thought for the Day:
No Wow

How I would like to die:
Fried My Little Brains

My soul's present condition:
Cheap And Cheerful

My motto:
Fuck the People

(insert title here)

2010-02-24T00:46:00.003+02:00

Прочетох последните си няколко пост-а (защото исках да трия всичко, но няма да го направя напук на себе си) и... ами, кратките и незавършени откъсчета малко или много ми приличат на нещо цяло. Дали пък това не означава, че вече не съм the mess I used to be?

superpowerless.

2010-02-21T22:38:00.006+02:00

The Kills ми действат като дрога;

След цялото литературознание през последните дни най-накрая мога да се върна към Сартр;

Най-накрая реших да сменя профила си в last.fm, защото старият ник ме задушаваше; сега пък хората ме свързват с The Kills; (!)

Смятам сесията за успешна, въпреки че латинският остана за септември; а тя ми каза, че съм минала, после пък се била объркала. (wtf)
Взех най-страшния изпит с 5, но всичко мина като на филм. Сутринта проверявах хронологията в скайп, за да видя дали наистина са ме попитали как е минало и дали наистина съм отговорила, че съм го взела; после си проверих и студентската книжка.

Винаги съм искала да знам как малките неща могат да означават толкова много; вече знам;
* и колко е хубаво да те харесват дори когато си гаден и да имаш кой да те прегърне, когато светът ти рухне за момент.

promise not to fade away. never fade away.

Въ. & Сартр

2010-02-09T03:05:00.004+02:00

the magical mystery kind

2010-02-03T00:22:00.004+02:00

Неделя и понеделник бяха прекрасни.
Хлъзгането по паветата след Индиотек!
(пуснаха ни The Kills, пуснаха ни The Kills)
„Гледането” на клечки в Кофи Хаус!
(...и клечките казаха, че ще си взема изпита)
Разговорите!
(a преди не бях много по говоренето)
Запознанствата!
(защото интернет не ми е достатъчен)
В такива дни си мисля колко е хубаво в живота си да имаш само хора, които искаш да са там.
До преди година и половина (може би) не знаех, че е възможно.
Наистина е хубаво!

* [01:13:50]Р.: ти си демиджд

do do do da do do

2010-01-26T23:43:00.002+02:00

dancing at discos, eating cheese on toast, yeah, you make me merry, make me very, very happy.

untitled pt. 3°

2010-01-09T03:00:00.004+02:00

Колко хора познаваш, които могат да пречупят собствената ти светлина върху самия теб?

...

Колко рядко лицата на другите хора възприемат от теб собствения ти израз, съкровените ти и трепетни мисли и ги отразяват обратно върху теб?

може ли?

2009-12-29T00:18:00.011+02:00

Може ли отново да не знам как да започна? Може ли пак да ме попиташ коя е най-лошата ми черта? Може ли пак да ми се обадите в 02:35, за да ми честитите рождения ден? Може ли пак да се измъкнем от лекция по езикознание, за да отидем да пием кафе, след това да отидем на изложба, да се разходим и накрая да ме изпратиш до вкъщи? Може ли пак да ти разкажа защо съм написала тъжния пост в блога си? Може ли пак да вървим под най-силния летен дъжд? Може ли да се гордеете с мен и да се радвате заедно с мен отново? Може ли пак да гледаме „Хаус” вкъщи преди ужасяващ изпит? Може ли пак да изчакате с мен, докато лекцията започне? Може ли пак да се усмихвам, докато вървя самичка и слушам The White Stripes? Може ли пак да отидем заедно на Indioteque? Може ли пак да ми изпратиш sms, докато съм все още в час и гледам втренчено драсканицата, която току-що сътворих, за да ми кажеш, че ще ме изчакаш? Може ли отново да ти кажа неща, които не бих споделила с друг? Може ли пак да седим на пейките пред НДК и да си спомняме какво сме правили като деца? Може ли да ме вдъхновявате отново?
Може ли да изживея тази година отново? Може ли 2010 да бъде поне наполовина толкова прекрасна, колкото беше 2009?

песни, албуми, 2009, музика, албуми, 2009, песни... музика.

2009-12-26T17:59:00.003+02:00

Top 20 Songs:

01. Florence + The Machine – Drumming Song
02. Marina & The Diamonds - Seventeen
03. Florence + The Machine – Hurricane Drunk
04. Kings of Leon - Sex on Fire
05. The Dead Weather – Treat Me Like Your Mother
06. Lily Allen – Fuck You
07. The Kills - I Put A Spell on You
08. Joss Stone – Parallel Lines
09. Daniel Merriweather – Change (feat. Wale)
10. Norah Jones – Young Blood
11. La Roux – Bulletproof
12. Arctic Monkeys – Crying Lightning
13. P!nk – Ave Mary A
14. Franz Ferdinand – Ulysses
15. Muse - Uprising
16. Uh Huh Her – Not a Love Song
17. Lady GaGa – Fashion
18. Lenka – The Show
19. Depeche Mode – Wrong
20. Q-Tip – Life Is Better (feat. Norah Jones)

Top 20 Albums:

01. Florence + the Machine - Lungs
02. Lily Allen – It’s Not Me, It’s You
03. The Dead Weather - Horehound
04. Joss Stone – Colour Me Free!
05. Norah Jones – The Fall
06. Kings of Leon – Only By the Night
07. Daniel Merriweather – Love & War
08. Marina & the Diamonds – The Crown Jewels (EP)
09. Placebo – Battle For the Sun
10. Muse – The Resistance
11. Them Crooked Vultures – Them Crooked Vultures
12. Franz Ferdinand – Tonight: Franz Ferdinand
13. La Roux – La Roux
14. Uh Huh Her – Common Reaction
15. Blood Red Shoes – Box of Secrets
16. Kelly Clarkson – All I Ever Wanted
17. John Mayer – Battle Studies
18. Arctic Monkeys - Humbug
19. Lenka - Lenka
20. Phoenix - Wolfgang Amadeus Phoenix

!

2009-12-23T00:44:00.004+02:00

everything's just wonderful.

what if...

2009-12-08T00:34:00.015+02:00

Отворих Word. Избрах си шрифт, който ми харесва. Буквите – italic. Започнах да пиша. Спрях. Не мога да превърна емоциите си в думи? Напоследък всичко е прекалено ново и прекалено много!
Каквото и да се случва, все си мисля, че аз съм виновната ("the one to blame" тук би звучало толкова прекрасно). Дори след като ми бъде казано, че всъщност не е така, остава чувство за вина. Но все пак светът не се върти около мен, нали? Още по-ужасно е, когато знаеш, че нещо не е наред, ти не си виновният и не можеш да направиш нищо.
Хората трудно могат да ме разочароват, не могат те да бъдат виновните. Търся вината в себе си. За добро или за лошо.
Саундтракът на деня ми беше What If на Coldplay. По едно време имах чувството, че аз съм написала (почти) всяка думичка. Не знам защо, но винаги си мисля, че хората не ме искат в живота си. И че съм разбрала всичко погрешно... и нито поема, нито песен биха могли да променят този факт. По-късно се оказва, че си въобразявам и си скапвам настроението за остатъка от деня сама (но може би имам нужда и от това).

P.S. "You know that darkness always turns into light."

малка/голяма радост.

2009-12-06T00:03:00.009+02:00

Тази седмица малко се разорих. Но се чувствам прекрасно! Обичам парите ми да отиват за такива неща! По думите на Б., купуването на диск е „направо романтично преживяване”. I couldn't agree more! Голямо щастие е да отидеш в музикалния магазин, да откриеш CD-то, да отидеш да го платиш на касата, да излезеш от магазина и да започнеш да го разопаковаш веднага. Как нещо толкова дребно може да ме зарадва така?

Нора Джоунс – The Fall – прекрасен албум! Бях изненадана, че го има в България. И то само две седмици след излизането му в UK и USA.
Джос Стоун – Colour Me Free! – още по-прекрасен албум! Винаги съм обичала Джос! Доста забавиха издаването му тук, но се радвам, че все пак дойде. Добре, че беше отчайващо скучният час по латински, за да отида до Панаира на книгата да се разсея и след това да се отбия в City Center Sofia, а там в Ciela случайно да се натъкна на това съкровище. И то с по-хубавата обложка!
Джордж Оруел – Animal Farm – ровех се из рафтовете с книги във втория ми дом (a.k.a. Orange!) и - Ха! Оруел! Всъщност, от доста време си търсех Animal Farm.
Rolling Stone – не е зле, но може би можеше и по-добре. Все пак искам Лили Алън вместо Шакира, но тук явно нямам думата. Но благодарение на списанието открих Them Crooked Vultures, които не са никак зле, дори няма да изтрия албума им от компютъра; спомних си, че има група, наречена The Pains of Being Pure at Heart, чиято музика не харесвам особено, но им свалям шапка за името!

Предполагам, че това са (пред)коледните подаръци, които си направих сама. :]

was a long and dark December?

2009-12-01T02:22:00.006+02:00

Вече Е декември (с главно „д”). 19 на 20-ти, Коледа, etc. Но къде ми е мрачният (и студен) декември? Къде ми е снегът? Искам много сняг! Искам да вали, когато за първи път отида на кънки (надявам се този ми план да се осъществи). Искам едвам да се придвижвам по заледените улици и тротоари. Искам да гледам снежната виелица през прозореца в 2 сутринта! Защо не може да бъде зима през цялата година? Тогава ще съм най-щастливата.
И след като започнах с коледните албуми, мисля, че вече е време, да гледам и някой коледен филм. Ей така, за настроение.

*20-минутна пауза*

the end.

P.S. Обичам да си разглеждам старите разговори в скайп.